Теодора Димова: Да бъдем като децата!

June 5, 2019 by American College of Sofia

KRUM5137Уважаеми Президент на Американския колеж в София,

Уважаеми зрелостници, родители, преподаватели, възпитатели, гости,

Когато от вашия колеж ме поканиха да изнеса слово по повод вашето завършване, аз дълбоко се поколебах дали да приема тази голяма чест. Защото не е лесно да се изправиш пред сто и шестдесет млади човека и пред техните семейства, да се опитваш да говориш умно, да казваш оригинални и интересни неща като едновременно с това проявяваш чувство за хумор и приятелски ги разсмиваш. Но представителката на вашия колеж беше настоятелна, уверяваше ме, че ще се справя. Накрая се съгласих, макар и доста неуверено. И точно в този момент тя на шега добави: само да не им кажете, че животът им отсега нататък започва, защото те всъщност отдавна живеят.

Точно така. Ето как щях да попадна в неизбежния капан на клишето. Ние, много по-възрастните от вас, сме свикнали да мислим, че вие, които завършвате средното си образование, тепърва ще започнете да живеете, досега сте били заедно с родителите си, а сега най-вероятно ще се отделите, ще заживеете отделно от тях, ще учите или ще работите, или и двете заедно, ще бъдете почти независими от своето семейство. Смята се, че вие вече сте пораснали, още не сте възрастни, но сте пораснали. И оттук насетне още и още ще растете.

Но моето наблюдение за фазите на човешкия живот е различно. Разбира се, всеки изхожда от собствения си опит. Аз мисля, че детството, юношеството, тийнейджърството и годините в последните класове от колежа, (както и да се нарича тази възраст) са най-трудните години от човешкия живот, защото именно тогава се изгражда картината на света и на човека. А тази картина е филигранно изрисувана, понякога е омайна, ясна и красива, друг път е мътна и неразличима, понякога дори страшна със своята непонятност, дори заплашителна в своята неразбираемост. И ето, вие вече сте излезли от тази картина, вече сте я разгледали, вече я познавате, вече сте изградени, обособени, завършени като личности. Оттук насетне промените, които ще настъпват у вас, ще бъдат в параметрите и посоките, които вече са зададени.

Според антропософията на Рудолф Щайнер, която признавам, че преди години доста ме беше впечатлила, до седмата си година децата имат връзка с невидимия,  отвъдния, ангелския свят. След това колкото повече порастват, толкова повече тялото, сетивата, възприятията, усещанията им натежават, стават по-груби, по-плътни и невъзприемчиви. Преди са виждали духовната същност на всяко цвете, на всяко дърво, на всяко живо същество, сега минават покрай цветята и дърветата без да ги забелязват дори. Преди не са изпитвали нито страх, нито срам, знаели са от кои дървета могат да ядат, и са знаели дървото, от което е забранено да късат плодове. Преди са приличали на своя Създател / Творец, сега са започнали да приличат на любимите си певци, артисти, идоли и постепенно са се отказали или отчуждили от своята индивидуалност.

KRUM5119

Признавам, че тази теория ме пленяваше. Говореше ми за грехопадението, за състоянието на човека след него, изразяваше го по един очарователен начин чрез фазите на всеки индивидуален живот. Но големият ѝ недостатък беше, че обръщаше погледа ни назад към нещо безвъзвратно, завинаги изгубено. Състоянието на детство, невинност и чистота вече беше непостижимо за нас, пред нас се разстилаше само безводната и пуста земя, обраснала в тръни и бурени, която трябваше да се обработва с пот на челото, с досада и с целодневен уморителен труд, само тогава тя щеше да ражда плодовете си. И те вече никога нямаше да бъдат така сладки, както през детството.

По-късно попаднах в плен на друга теория, която смятах, че аз съм открила – дълго време смятах, че себелюбието и амбицията са двигателят на света, че цялото развитие на човека се стимулира от егоизма, че той ни подтиква да учим, да се усъвършенстваме, да се стремим да бъдем по-успешни от другите,  днес да бъдем по-добри, отколкото вчера. Струваше ми се, че ние учим, работим, раждаме деца, създаваме блага, използваме ги, консумираме всичко, което животът ни предлага, само и само за да засищаме егоизма, себелюбието и амбицията си. Струваше ми се, че дори любовта е някакъв прикрит егоизъм – обичаш, за да бъдеш обичан, за да захранваш егото си с възхищение и обожание от другите и така да се смяташ за по-висш, по-благороден от тях.

Разбира се, че всичко това е не само дълбоко порочно, но и невярно. Това е само грубата обвивка на света, само един повърхностен, незадълбочен, елементарен поглед върху картината, за която говорихме. Все едно да си привикнал да дишаш смог и да си мислиш че не съществува чист въздух. Но това е същината на човешкия път – докато се движим да се развиваме, да минаваме през различни етапи.

По-нататък открих нещо, което е съвсем различно от Щайнер, различно от егоизма, нещо, което е добре познато на повечето от вас – казано е в популярната реч на Йосиф Бродски, произнесена пред студентите от Мичиганския университет. Припомням ви я, защото я намирам за истински вдъхновяваща. Той изрича прости истини с поетично вдъхновение. Най-знаменателната сентенция от неговите думи, произнесени на стадиона, е „На всяка цена се опитвайте да избягвате да приемате статута на жертва“. Валидността на тези думи не подлежи на съмнение, разбира се. Но на мен много повече ми харесва самото начало на неговата реч: Life is a game with many rules but no referee. One learns how to play it more by watching it than by consulting any book including the Holy Book. Small wonder then that so many play dirty, that so few win, that so many lose.

STOE7658

Ние имаме свободата да обикваме една или друга теория, да сме запленени от една или друга философия, да изповядваме една или друга религия. Свободата на волята ни, на нашия избор е нещо неприкосновено в нас, нещо ненарушимо, нещо, което държи отделните ни съставни части заедно и изгражда нашата цялост, цялостност.

Аз самата започнах да се чувствам цялостна и изцелена (забележете, че изцеление и цялостност са от един и същи корен), когато се приобщих към християнската вяра и започнах да следвам думите на Иисус Христос – станете като децата. Тази посока, това неустоимо Негово призоваване свалиха огромна и неизразима тежест от мен.

Защото да бъдем като децата е така естествено за човека, както да яде, когато е гладен, да пие вода, когато е жаден. Децата имат естественото, вроденото знание, че смъртта не е краят, затова и не се страхуват от нея, не се страхуват от животните, не се страхуват от хората. Изпитват доверие във всеки човек. Не се интересуват богат ли или беден, красив ли е или грозен, не забелязват нито бръчките, нито старостта му. Какво още означава да станем като децата?

Да не се срамуваме, когато се изчервяваме. А да се засрамваме, ако хладнокръвно наблюдаваме несправедливост и подлост.

Да не се отчайваме от себе си, когато губим. А да усетим срам от себе си, ако с цената на всичко, с цената дори на нараняване на друг човек, сме спечелили облага за себе си.

Да не се огорчаваме, когато другите около нас придобиват успех, слава, пари, душата ни да не се наранява от чуждата хубост.

Да разширяваме сърцето си, да обикваме колкото можем повече не абстрактния човек, а конкретния човек, да не се затваряме в егото си, защото така сърцето ни започва да се смалява.

И може би най-важното – да откриваме света като нов, да му се радваме и да сме благодарни. Ето тези три неща – непрестанният творчески акт, радостта и благодарността могат да направят живота пълноценен и смислен. Те разбира се не изчерпват живота, но без тях сме като кораб, заседнал на плитчина.

Накрая искам да изкажа своята радост за възможността да говоря пред вас и своята благодарност, че ме изслушахте. Изразявам и цялата си обич към вас като ви пожелавам да бъдете успешни и благословени в живота си.

STOE7901

Advertisements
%d bloggers like this: